Гледай видеото
Оригинален текст
Зави се хоро насред мегдана, голямо хоро болярско,
всичките моми там бяха, сал моето любе го няма.
Ша ида мамо насред мегдана, Калина да си намеря,
в очи да ма погледне и с уста да ми продума.
Искам я мамо мома Калина, на мене булка да стане,
дворове да ми огрява, сърце ми мале, да сгрява.
Ако ме вземе мома Калина, ще купя злато и коприна,
за булка да се премени, хорото да си поведе.
Гледала мама дор два близнака, дор два близнака Иван и Георги,
гледа ги мама, да ги отгледа, дорде пораснат, булки да вземат.
Та че ги мама сватби направи, с тежки дари, с много сватбари,
даде им мама тежко имане, къщи високи, двори широки.
Че легна мама, та се разболя, ни с очи гледа, ни с уста дума,
до нея седят дор два близнака, сълзи си ронят, Богу се молят.
Вземи ми Боже пусто имане, къщи високи, двори широки,
човек без майка си е сиромах, майчица Боже, една на света.