Гледай видеото
Оригинален текст
Калине ле, Малине ле, кузум китко невянова,
невянова, невиена, невиена, нескършена.
Вдигни очи, погледни ме, скърши вежди, намигни ми,
кой та тебе лудо младо, лудо младо, неглавено.
Кой та тебе лудо младо, лудо младо, неглавено,
лудо младо, неглавено, неглавено, неженено.
Лесно ли са отмерува от таз майка, от тоз тено,
от таз майка, от тоз тено, от тез моите девет братя.
Колку са, мале колку са, колку са деня, година,
деня са сино, година, триста шейсет и пет дни.
Толкова села обходих, такава хубост не видях,
я ходих мале, я ходих, в Котел града голяма.
От Котел булка вземаха, да я на Сливен караха,
Калимана та бе мале ле, една ми млада вдовичка.
До Калимана седеше едно ми младо девойче,
тя как виното пиеше и как наздраве викаше.
Устата хиселипеше като копринен естемел,
ше ида мале, ше ида, ше ида да я поискам.
Ше ида мале, ше ида, ше ида да я поискам,
ше ида да я поискам, да ми я мале ле, дадат.