Гледай видеото
Оригинален текст
Изведе Георги кончето на баир на бакаджика,
жълти бозмовци препаса, златни до юзди обезда. (2)
Извади медни кавали, засвири жално, та милно -
за първо любе Марийка, Марийка мома хубава. (2)
Че са Марийка сгодили за друго момче болярско,
че има тежко имане и равни двори широки. (2)
Любе, Петрано, Петранке, снощи де видях за Бога -
със бяло - герджик премяна, червена китка във ръка.
Беше като слънчице, седеше като звездица.
Кога те, любе, погледна слънце ма, любе, огрява.
Кога ми дума продумаш - славейче сладко запява.
Кога ма с очи погледнеш, сърце ми, любе, изгаря.
Любе, Петрано, Петранке, таз вечер у вас ще дойда
сватове да ти доведа - тебе, Петрано, да искам.
Ти да ми, любе, /пристанеш/2 - моя да станеш.