Гледай видеото
Оригинален текст
Изгря звезда Деница над цариградски мост,
не било звезда Деница, най е било Иринка.(x2)
Не било звезда Деница, най е било Иринка,
кога ме в очи погледне, сърце мале, ми сгрява.
Кога дума ми продума, сякаш мале, запява.
Стори Боже, пристрои ме, бяло сиво гълъбче,
на високо да прехвръкнат, в Цариграда да идат.(x2)
В Цариграда аз да ида, моето любе да видя,
че за друго ще се жени, а пък мене остави.(x2)
В Цариграда аз да ида, тежки дари да й дам,
та при мене да се върне, на мен булка да стане.(x2)