Гледай видеото
Оригинален текст
Бяла Калина платно белеше, бяло ѝ лице грееше.
По бяла риза мома седеше, първа ѝ сянка пазеше.
Мома Калина коси разплела, бистра ѝ вода хвърлила.
Хем коси мие, хем песен пее, цялата гора люлее.
На брега овчар стадо колеше и на Калина думаше:
- Я си косата, моме, разплети, та я по мене ѝ ходи!
По твойте коси, моме, да мина, по тебе ази да стигна.
Да видя, моме, бяло лице и черни очи звездици.