Гледай видеото
Оригинален текст
Припев:
От икебана дървесата ги боли,
от икебана дървесата, дървесата ги боли.
Дърветата са сякаш икебана,
оазисник във ниското на шепите,
сега при тях не мога да остана,
защото пиха, красотата им ще сгрее слепите.
Дърветата напомнят за сираци,
не ги вини, че по небето пишат,
със есен вятърът постла си,
ще зазимим, а после римите ще станат киша.
Припев:
От икебана дървесата ги боли,
от икебана дървесата, дървесата ги боли.
Цветята все сънуват глухонеми,
приятел скрит от фалша на лъжите ни,
в градините танцуват хризантеми,
какво откри, че тичинките им предричат годините.
Цветята ни приличат на сакати,
отрежеш ли ги от сърцето дишат,
със болка тялото окайва
ще ми прости, но мога ли аз песен да напиша.
Припев:
От икебана дървесата ги боли,
от икебана дървесата, дървесата ги боли.
Цветята ни са влажните клепачи,
не мигат почне ли небето да сълзи,
земята идва и да се разплаче,
пустиня от икебана дървесата ги боли.
Припев:
От икебана дървесата ги боли,
от икебана дървесата, дървесата ги боли.