Гледай видеото
Оригинален текст
В окопите тихо стоят.
Премръзнали в дъжд, кал и студ.
В минути живота броят.
Във въздуха смрад от барут.
Те дишаха тихо в нощта.
Страхът бе обърнал им гръб.
И вярваха в свойта съдба.
Съдбата и страшния съд.
Но дано, дано-вратите на Рая,
но дано, дано - отворени са.
Шрапнели и бомби летят.
Калта бе пропита със кръв.
И всички тревожно мълчат.
Те бяха и живата стръв.
И вярваха в кауза - една,
готови за ней да умрат!
И всеки за туй бе живял!
Неравен бе техния път.
Но дано, дано - вратите на Рая,
но дано, дано - отворени са!
Но дано, дано - вратите на Рая,
но дано, дано - отворени са!
Но защо, защо!
На път към безкрая!
Но защо, защо - забравени са!?
Видеото е добавено от IabelaG
метъл