Гледай видеото
Оригинален текст
Дорка си мама думаше:
- Мамо льо, ша са потурча.
Бяла къдъна да стана,
бели грошове да броя.
Бели грошове да броя,
жълти жълтици да нижа.
Мама на Дорка продума:
- Недей са, Дорке, потурчва!
Турската вяра най-лоша,
турската вяра проклета.
Не знай ни делник, ни празник,
нито га и Света Неделя.
Дорка си мама не слуша,
в петък се Дорка потурчи.
В събота бяла къдъна,
в неделя рано станала.
Рано на нива отишла,
на тепи сено да сбира.
До пладне сено сбирала,
от платне купи правила.
Чула българки да пеят,
че се на купа качила.
И е високо викнала:
- Бре, блазя им, блазя, българки!
Да се провали, проседне,
който майка си не слуша. (х2)
Българско в черква, българско.