Оригинален текст
Кръстьо: Незабравима и талантлива.
Как се казва.
Незабравимата незабравимата Десислава.
Еее.
Любо: Со Тая Десислава по историята ке да влезем бе.
Руслан: Жокер направим жокер направи.
Десислава: Жокер направи.
Момчета много хубави комплименти получих от вас.
Бих искам да ви поздравя хубава песен.
Руслан: Някоя песничка някоя песничка македонска.
Някоя македонска.
Десислава: Македонски ли искаш.
Добре успокой се малко.
Руслан: Някоя македонска.
Десислава: Успокой се малко.
Ще ти изпея даже с цялата публика.
Руслан: За цялата публика.
Десислава: Готови ли сме.
Руслан: Готови сме.
Десислава: Аз питам публиката не на теб.
Руслан: Публиката публиката.
Назад назад моме Калино
не мой да одиш подир мен.
Де излагаме се.
Бързичко бе.
Бегай от тука ще изпъне ще са преби.
Десислава: Ами това беше май с македонската песен.
Кръстьо: Може и сега някоя странджанска странджанска.
Десислава: Ти искаш странджанска:
Кръстьо: Странджанска искам.
Десислава: Специално за твоя мустак.
Кръстьо: Харесва ли ти.
Десислава: Много е Секси.
Кръстьо: Подарявам ти го.
Десислава: Аз не мога.
Аз какво да го правя тоя мустак.
Моля ти се запази ми го ще ми дадеш накрая.
Кръстьо: Добре.
Десислава: Сега незнам къде да си го сложа.
Кръстьо: А така е добре.
Десислава: Ама той намери къде да си го сложа.
Кръстьо: Да давай сега.
Десислава: Какво беше сега странджанска.
Кръстьо: Странджанска.
Десислава: Вие нещо ми намирисва че май на фолклорните области искате да ме изпитвате.
Кръстьо: Ами харесва ли ти нещо.
Десислава: Знам ги всичките фолклорни области.
Стига само за столиците да не ме питате.
Любо: Нема.
Десислава: Всичко е наред. Добре. Давам смело тогава странджанско
Кръстьо: Странджанско.
Станкиното лице мамо на лимон мериса
на лимон мериса мамо и на жълта дюля.
Иди ми я искай мале белким тия да да.
Любо: Ей моме. Гледай никоя песен Добруджанска.
Некаде около полски трамбеж.
Стига бе.
Десислава: Ти сега малко затрудни. По добре да ти кажа коя е столицата на Австралия.
Любо: Ей чекам да ми пееш.
Десислава: Добре. Полски трамбеж. Добре Де Добруджанска нали.
Любо: Много голяма стана Добруджа стана бе.
Виж Кво.
Що побърза млад челеби та заспа
та не видя какво чудо помина.
Браво Деси.
Лале ли си зюмбюл ли си гюл ли си.
Христо: Ей Десислава, искам да те питам нещо.
Десислава: Ти какво искаш да ме питаш.
Христо: Да имаш две имена. Деси Слава.
Към коя да се обърна към Деси Деси.
Десислава: Към първата да.
Христо: Да.
Десислава: Благодаря.
Христо: Деси изпей ми едно парче от областта на Тракия.
Десислава: Как няма да ти изпея вие в момента сме в тракийската фолклорна област.
Христо: Така ли.
Десислава: Да. На всичкото отгоре и последните години аз съм от Пловдив.
Христо: Омайна.
Десислава: Здрасти май на.
Даньова мама думаше.
Десислава: По полека да не се нещо само.
Христо: Че тя много кратка тая песен тракийската много кратка изпя.
Десислава: Ами стига ви толкова.
Бих искала съвсем във края заради ваще много мустаци хубави.
Той вече всъщност:
/Внимавай Кво ще кажеш Перчем/
Да той вече без мустаци но и с перчем
Любо: Мечтай
Десислава: Ами много ви приличате така много готини бяха.
Внимавай.
Айде
Десислава: Хайдутчета.
Що пък хайдурчета много бе така.
И ще ти изпея песента за Дельо хайдутина.
Любо: Баш за мене
Какъв си
Десислава: Точно като за вас.
Излел е Дельо хайдутин
Хайдутин йенке Салджийе
Десислава: Айде стига ви толкова стига ви толкова.
Вече хващайте гората защото тук на сцената имам намерения да поканя Играта.
Любо: Айде момчета ке умрем за Деси.
