Гледай видеото
Оригинален текст
Пияна пак звъниш, по телефона ми крещиш че не можеш да ме преживееш,
недей, ще те рани негодникът в мене.
Боли ме как търпях в очите ми да хвърляш прах, ала всеки сам си носи кръста,
проклетото сърце как искам да го пръсна.
Припев:
Гадният в мене те рани, псувай ме на глас и ме мрази,
негодника за тебе го боли и всяка нощ умирам като се прибирам.
Гадният плати си 100 пъти, труден е без мен животът ти
и сега се мразиш за това колко те обичах, но ти не го разбра.
Двадесет и четири карата да ти сложа на ръката исках аз,
издъних се обаче, накарах те да плачеш.
С колко други спиш, отдавна спря да ги броиш, как можах това да го допусна?
Проклетото сърце как искам да го пръсна.
Припев:(x2)
