Гледай видеото
Оригинален текст
Искам пак до мен да застанеш и кръвта ми пак да запалиш, две души в едно да се слеят, две сърца в едно да живеят./х2
Казваш, че ме обичаш и все след мене тичаш, а вчера с друга те видях.Галеше и косите, целуваше очите, знай, че до тук с тебе бях.
Ранена, ранена, ранена съм в душата, сломи ме мен съдбата и ме кара все да чакам. Като песен неизпята, като песен на съдбата, тази песен е без думи, в бели нощи все ме буди.
Не ме наказвай с измама, любовта ми е голяма, ще чакам цели бели нощи, с отворени за теб очи. Ако бъда неразбрана, ти ще бъдеш мойта рана, ще чакам цели бели нощи, с отворени за теб очи.
Нямаш име мила моя, мили мой, мили мой. Целуни ме мила моя, мили мой, мили мой. И вземи ме мила моя, мили мой, мили мой, че няма име любовта./х2
Обичай ме, обичай ме даже и на две душата теб зове.
Завинаги, завинаги, даже и на кръст обичам те./х2
Не, не вярвам, че си грешка в живота ми, дори да ме боли,
не, не вярвам, че превърна се любовта в прах от пепелта.
Не, не вярвам, че си грешка в живота ми, дори да ме боли, не, не вярвам, че превърна се любовта в горчива сълза.
За мене просто забрави, щом лъжеш ме в очите, ти на любов се научи, тогава чак върни се./х2
Че като птица, като скитница с ветровете най-студените, любовта ми пак се спира тук, аз я нося, аз съм топъл юг./х2
