Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Do you ever get that feeling
When the guilt begins to hurt?
Seeing all the children
Wallowing in dirt
Crying out with hunger
Crying out in pain
At least the dirt will wash off
When it starts to rain

Soap won't wash away your shame

Do you ever get the feeling
That something isn't right?
Seeing your brother's fist
Clenched ready for the fight
Soon the fighting turns to weapons
And the weapons turn to wounds
So the doctor's stitch and stitch and stitch
And stitch and stitch and stitch and stitch

Surgery won't improve your pain

It all seems so stupid
It makes me want to give up
But why should I give up
When it all seems so stupid?

Do you ever get the feeling
That something can't be done?
To eradicate these problems
And make the people one
Do you ever get that feeling
Something like a nagging itch?
And all the while the doctors stitch
And stitch and stitch and stitch and stitch

Hope alone won't remove the stains (shame)

It all seems so stupid
It makes me want to give up
But why should I give up
When it all seems so stupid?

Превод

Усещал ли си някога вината
как почва да боли?
Щом видиш в локвите децата
и във очите им сълзи?
Поне нечистите лица
дъждът, щом дойде, 
ще измие...
Усещал ли си някога, че нещо
не е каквото би могло?
Щом видиш юмруците свити
на своите братя, готови за бой?
И скоро с оръжия вече е боят, 
а те се превръщат във рани открити, 
А докторите шият, шият, шият...
Но хирургията от мъките ти
не ще те спаси.
Всичко толкова глупаво ми изглежда, 
че идва ми да се предавам, 
щом всичко толкова 
глупаво
ми изглежда?
Усещал ли си някога, че нещо
все пак би могло да се стори?
С проблемите да се преборим и 
като един да обединим всичките хора. 

Усещал ли си някога това
тъй странно чувство - заядливо, 
подобно упорит сърбеж?
А през цялото време добричките доктори
продължават със своя хирургичен кърпеж. 
Но само надежда не ще да почисти
от лицата ни тези петна на срама. 

Преводът е добавен от SEB

Видеото е добавено от SEB

Зареди коментарите

Още текстове от Depeche Mode