Оригинален текст
И пак луна изгравя.
И тиха е нощта.
Лежи просяк в мрака,
обгърнат в самота.
Мечтаеше горкия,
потънал в сълзи,
за бъдеще красиво,
за по-щастливи дни.
Мизерия, глад,
убийства, разврат,
смърт във водата,
раздират земята.
Хора без срам,
без лица и без свян,
си продават душата
на сатаната.
Затънал в калта
ще загине света.
Но края кога е
никой не знае.