Оригинален текст
Ти ме грабна като водовъртеж, в очите ми всеки мой каприз четеш,
ревността на другите ми дотяга, но не мога да избягам.
Сутрин ме будиш нежен и смирен, денем ме лъжеш уж от чувства озарен,
вечер с подаръци приспиваш любовта, нощем следиш ме даже и в съня.
Припев: (x4)
Цвете съм в полето, птица съм в небето,
слънце съм което не грее за тебе само.
В тази клетка не мога да летя, даже в мислите не оставам аз сама,
в затвора нежен ти все край мен си, тъмничар ли прероден си?
Мислиш че вечно е златното въже, но си един от милиардите мъже,
принца си чакам, ще го търся по света, зная че ще имам своята свобода.
Припев: (x4)