Гледай видеото
Оригинален текст
Припев: (х2)
Стокхолм, Стокхолм,
имам този синдром, синдром.
Къде тебе пак се връщам
и боли, но те прегръщам.
Топли чужди устните, жадно ме целуват
още аз топя се, восък в твойте ръце.
Август си отива, ти защо не тръгваш
тръпка и порок си, вредни за мойто сърце.
Кажи как затваря се рана
в която бъркаш с ръце.
Кажи как забравя се травма
с име и лице.
Частица от мене открадна
половината дай ми поне.
Да обичам отново ми трябва
друго име и лице.
Припев: (х2)
Стокхолм, Стокхолм,
имам този синдром, синдром.
Къде тебе пак се връщам
и боли, но те прегръщам.
Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм,
къде тебе пак се връщам,
и боли, но те прегръщам.
Когато стане есен, пусни любимата ни песен
за да се преспиваш, поне в съня си да ме имаш.
Когато с тези пръсти галиш чужди коси
ще помниш само топлината на устните ми.
Кажи как затваря се рана
в която бъркаш с ръце.
Кажи как забравя се травма
с име и лице.
Частица от мене открадна
половината дай ми поне.
Да обичам отново ми трябва
друго име и лице.
Припев: (х2)
Стокхолм, Стокхолм,
имам този синдром, синдром.
Къде тебе пак се връщам
и боли, но те прегръщам.