Гледай видеото
Оригинален текст
Болен лежи млад Стоян, болен лежи и ке умре,
над глава му младата невеста с мъжко дете на ръце.
Солзи рони, солзите и капът по Стояново лице.
Стоян се подразбуди и тихо й говори:
"Невено ле, ти млада невесто, що ми лади лицето?
Дали ситна роса подрусува или ситни дождови?"
А Невена му вели: "Стоян не бе стопане,
нито ситна роса подросува, нито силни дождове.
Моите солзи по лице ти капат от вселански неправдини.
Снощи вечер край чешмата селани се сбирая,
сбор сборея кога ти ке умреш, дете да ми забрават.
Мене ме грабнат далеко отнесат, за пари ме продадат."
