Гледай видеото
Оригинален текст
Отдолу идат сеймени*,
хайдушка глава носея, леле,
хайдушка глава носея.
Кога сред село стигная,
сеймен си викна провикна, леле,
сеймен си викна провикна:
„Кой ке главата познае,
тежко имане ке има, леле,
тежко имане ке има.”
Сите селяни се сбрая,
никой си глава не позна, леле,
никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка,
тя си главата познала, леле
викнала та заплакала:
„Стояне, сине Стояне,
защо те майка родила, леле,
хранила, още гледала?”
Сеймен й вели говори:
„Аферим, бабо, машала, леле,
какъв си син отгледала!
Дорде му ръце вържеме,
девет синджира скинахме*, леле,
девет синджира скинахме!
Дорде му глава отсечем,
девет си саби скършихме, леле,
девет си саби скършихме!”
*сеймен = стражар
*скинахме = скъсахме
