Оригинален текст
Невеста (мой) жито требеше,
девет гълъмби (мой) ранеше,
невеста жито требеше,
девет (бре) гълъмби (мой) ранеше
девет гълъби ранеше
и верно му се молеше:
- Гълъби, братя да ми сте,
вия високо литате,
вия делеко пулите,
дъ не видоте мойто момче,
со арамии бараше
со два бели влашенища
и чарни турченища?