Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Скрий

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
<br />
<b>Notice</b>:  Undefined index: artists_names in <b>/var/www/html/textove.com/static/templates/page_lyric.php</b> on line <b>20</b><br />

Courtney Parker

Her Last Words

48 прочитания

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Just an average girl
She always wore a smile
She was cheerful and happy for a short while
Now she's older, things are getting colder
Life's not what she though, she wishes someone had told her
She told you she was down, you let it slip by
So from then on she kept it on the inside
She told herself she was alright
But she was telling white lies
Can't you tell? Look at her dull eyes
Tried to stop herself from crying almost every night
But she knew there was no chance of feeling alright
Summer came by, all she wore was long sleeves
'Cause those cuts on her wrists were bleeding through you see
She knew she was depressed, didn't want to admit it
Didn't think she fit it, everyone seemed to miss it
She carried on like a soldier with a battle wound
Bleeding out from every cut her body consumed
She had no friends at school, all alone she sat
And if someone were to notice she would blame the cat
But those cuts on her wrist, they were no mistake
But no one cared enough to save her from this self hate
Things were going down, never really up
And here she is now stuck in this stupid rut
She knew exactly what she had to do next
Just stand on that chair and tie the rope around her neck
She wrote a letter with her hands shaking wild
"Look at me now, are you proud of your precious child?"
But she knew that her parents weren't the ones to blame
It was the world that should bow down it's head in shame
She stood up on the chair and looked out at the moon
Just don't think, it'll all be over soon
The chair fell down as she took her final breath
It's all over, all gone, now she's greeting death
Her Mum walks in, she falls down to the floor
And now nothing can take back what she just saw
The little girl that she raised is just hanging there
Her body's pale and her face is violently bare
She sees the note and unfolds it with care
All she does is stare, "How can this be fair?"
She starts reading as the tears roll down her face
"I'm sorry Mum but this world is just not my place
I've tried for so long to fix this and fit in
I've come to realise this world's full of sin
There's nothing for me here, I'm just a waste of space
I've got no reason to stay here with this awful race
It's a disgrace, I was misplaced
Born in the wrong time, and in the wrong place
It's okay though, 'cause you'll see me soon
You'll know when your time has come, just look at the moon
As it shines bright, throughout the night
And remember everyone's facing their own fight
But I can't deal with the pain, I'm not a fighter
You'll make it through the night, just hug your pillow tighter
So let the world know, that I died in vein
Because the world around me, is the one to blame
And I know in a year, you'll forget I'm gone
'Cause I'm not really something to be dwelled on
That's what they use to tell me, all those kids at school
So I'm going by the law majority rules
My presence on this earth is not needed any longer
And if anything, I hope this makes you stronger
You're the best friend, that I ever had
Such a shame I had to make you so very sad
But just remember that you meant everything to me
And to my heart, you're the only one that held the key
Now it's time to go, I'm running out of space to write
And yes I lost my fight, but please just hold on tight
I'm watching over you, from the clouds above
And sending down the purest and whitest dove
To watch over you, and be my helpful eye
So this is it world, goodbye."

Превод

Просто нормално момиче.
Винаги носеше усмивка.
Беше радостна и щастлива за кратко.
Сега тя е по - голяма, нещата захладняват.
Животът не е какъвто очакваше и й е иска някой да й беше казал.
Тя ти каза, че пропада, ти я остави да се изплъзне.
Оттогава тя го таи вътрешно.
Тя си казваше, че е добре.
Но просто повтаряше бели лъжи.
Не можеш да повярваш? Погледни празните й очи.
Опитваше се да спре да плаче почти всяка вечер.
Но тя знаеше, че няма начин да се почувства по - добре.
Лятото дойде , всичко, което тя носеше бяха дълги ръкави.
Защото белезите по китките й кървяха.
Тя знаеше, че е депресирана, не искаше да си признае.
Не се вписваше и всеки изпускаше видното.
Тя беше силна като войник с рани от битка.
Кървейки от всеки разрез, който тялото й е поело.
Тя нямаше приятели в училище, винаги стоеше сама.
И ако някой забележеше, тя обвиняваше котката.
Но всичките тези белези по китката й няма как да се сбъркат.
Просто на никого не му пукаше достатъчно, за да я спаси от тази себе-омраза.
Нещата пропадаха, никога не са били наред.
И сега е заключена в този глупав кръговрат.
Тя знае точно какво трябва да направи.
Просто да се качи на стола и да постави въже около врата си.
Тя написа писмо с треперещи ръце.
"Погледни ме сега, горда ли си от своето скъпоценно дете?"
Но тя знаеше, че не трябва да вини родителите си.
Светът бе този, който трябваше да сведе глава от срам.
Изправи се на стола и погледна към луната.
Не мисли, скоро всичко ще приключи.
Столът падна, щом тя пое последния си дъх.
Всичко свърши, накрая, сега тя посреща смъртта.
Майка й влиза, пада на пода.
И сега нищо не може да върне това, което видя.
Малкото момиченце, което вдигаше, просто виси там.
Тялото й е бледо, както и лицето.
Тя вижда писмо и го отваря внимателно.
Всичко, което прави, е да се взира - ,,Не е честно!"
Майка й започва да чете, сълзите се стичат по бузите й.
"Съжалявам, мамо, но светът просто не е моето място.
Толкова дълго опитвах да се поправя и да се впиша.
Накрая осъзнах, че светът е пълен с грехове.
Няма нищо за мен тук, аз съм просто загуба на пространство.
Нямам причина да стоя тук в това ужасно надпреварване.
Аз съм позор, бях грешка.
Родена в грешно време, на грешно място.
Но всичко е наред, защото ще ме видиш скоро.
Знаеш, когато му дойде времето, погледни луната.
Ще блести ярко през нощта.
И си припомни, че всеки среща своя собствена борба.
Но не мога да се справя с болката, не съм боец.
Ти ще успееш тази нощ, просто прегърни възглавницата си по - силно.
Позволи на света да знае, че умрях в суета.
Защото светът около мен е този, чиято е вината.
До година ще забравиш, че съм мъртва.
Все пак не съм нещо, което наистина да се помни.
Това ми казваха всички онези деца в училище.
Така че минавам по строг закон.
Присъствието ми на земята не е нужно повече.
Ако има нещо, надявам се те прави по - силна.
Ти си най - добрият приятел, който съм имала.
Какъв срам, че трябваше да те натъжа така.
Просто помни, че беше всичко за мен.
И ти бе единствената, която държеше ключа за сърцето ми.
Сега е време да вървя, излизам от мястото за писане.
И да, загубих моята битка, но ти се дръж.
Аз те гледам отгоре, от облаците.
И ти пращам долу най - чистия и бял гълъб.
За да те гледа и да бъде моят полезен поглед.
Така че това е светът...
Довиждане."
поп
Зареди коментарите