Гледай видеото
Оригинален текст
Аз съм отново на стария бряг,
където преди ме остави сама.
Сякаш възкръснал от синия мрак,
бавно пристъпваш ти с обич към мен.
Помня Септември и ме боли,
вали в очите ми дъжд от сълзи.
Тази раздяла ни тъй промени,
може ли двама да си простим.
Припев:
Без тебе всичко опустя, вярвай ми сега,
но пак ни вика любовта да я догоним.
И нека вече не грешим, щом в нас е жива още тя,
подай ръка да си простиме.
Пак е септември и ти си до мен,
сякаш това е най-щастливия ден.
Нека останем завинаги тук,
не, не отивай отново при друг.
Колко е хубаво пак съм до теб,
така е щастливо и моето сърце.
Нека остане при нас любовта,
не искам да бъда аз вече сама.
Припев:(x3)