Оригинален текст
Вече отдавна животът ни спи,
а бе време на гибел, на страх, на войни.
Кръвта е кипяла, душата бе горда
и тръгнала мощната, страшната орда,
която повел Симеон.
Хора - дрипави, боси, но смели.
В очите им огън, гърди загорели.
Стоманени мускули – сила огромна,
и тръгнала мощната, страшната орда,
която повел Симеон.
Падали хиляди, хиляди тръгвали там –
към вечният мрак!
Падали хиляди, хиляди тръгвали.
Никой не тръгвал назад.
Вече отдавна бе Златният век –
време на слава и духовен разцвет.
България стана могъща, огромна!
Тя имаше непобедима народна войска
и цар Симеон.
Български войни, безчет на брой.
В редици строени, калени във бой.
Стоманени конници, горди мъже,
към Босфора тръгнали те, след
белия кон на цар Симеон.
Румелия е вечният български враг.
Символ на омраза – Василевс и стан,
щом чуели страшното име – БЪЛГАРИЯ,
свеждали своите глави пред златния трон
на цар Симеон.