Оригинален текст
Вечно нямаме време
гоним нови проблеми.
Всеки ден всеки час
някой сочи към нас.
Още щом се събудим
скачаме като луди.
И политаме пак
сякаш гониме влак.
Нервите се обтягат,
но така се налага -
в този 20- ти век
с динамичен човек,
механичен (х2),
прозаичен (х2) ,
алергичен (х2),
невротичен (х2).
Утре пак ще ни кажат,
че лениви сме даже.
Други бързат пред нас
гонят всеки час.
Но какво да направим
има по-добри,
затова да забравим
болката дори йее е.
е-е-е -е-еееее...
Някой чупи рекорда,
някой пада зад борда.
Продължавай напред!
Тука има си ред.
Прелетяват сезони
ние времето гоним.
Ето спира се то,
да ни пита защо.
Хей, хей да ни пита защо?
Хей, хей да ни пита.......защо?
Няма как, но е време,
всеки бърза, знам
и не можем да спреме,
ще те гоним до край.
И когато далече
и по своя финал,
други чакат вече
своя стартов сигнал.
20 -ти век. (х4)