Оригинален текст
В очите нас ни дебне тъмна зима,
може би далече е, може някъде наблизо...
но дoри градът не разбра,
че тя остави тайно труп покрай нощта.
Спи градът под зимно наметало,
спящи улици - облечени във бяло!
Малка стая
във голяма къща -
пламъкът на свещ огря
Там с години живееше лихвар -
той печелеше от хорските неволи,
на несретници, оттук оттам
донесе бремето на зла съдба.
Лихварят в своя дом голям
купчина злато бе събрал.
В душата - вечна нощ!!!
В сиви дни със куп пари
той топлеше сърцето си -
прогонил съвест и свян...
Така лихваря преуспя,
но името му бе:
лихварят - АЛЧНО СЪРЦЕ!
Студът навън пак хората прогони -
само скитник бе останал там.
Спря под стария фенер
и засвири сред снега.
Зимна вечер - сурова красота....
Странникът с цигулката възпя.
Дребните пари от разни хора -
дар за песента!
Пред него сам човек се спря,
заслушал тъжна музика.
Лихварят - нима бе той?!!
Помисли малко - после жест!
Подхвърли му парче метал -
желязо с звън студен....
Ехидна дума, леден смях -
и своята същност там:
АЛЧНО СЪРЦЕ, АЛЧНО СЪРЦЕ!
Часовникът отдавна
полунощ отмери,
когато в малка стая
свещ пак запламтя.
Към своят куп от злато
той ръце разпери -
видя със ужас накуп
ръждив метал, ръждив метал....
Заровил двете си ръце
изгубил златният си блян
от ярост изкрещя.
Без златната му топлина
сърцето ,злото и искра,
потъна всичко в мрак, в мрак....
Измамник бил уж преуспял
сега лежи студен
"АЛЧНО СЪРЦЕ".........