Гледай видеото
Оригинален текст
Роден под цветната дъга на весел августовски дъжд,
кога порасна, та сега не си момче, а вече малък мъж.
Не си момче, а вече мъж.
Колко нощи ме е будил звънкия ти детски плач,
в очите същи изумруди, оглеждах се в зори и в здрач.
Оглеждах се в зори и в здрач.
Припев:(x2)
Ех, сине, моя топла кръв, баща ти вече остаря,
ти беше рожбо моя пръв и своя бащин дом огря.
Първите ти стъпки помня и думичката първа "мама",
защо по твоите закони не живяхме с нея двама.
Не живяхме с нея двама.
Сега е късно да ни съдиш, прости ни стари грехове,
желая ти човек да бъдеш, откривай нови светове.
Откривай нови светове.
Припев:(x2)
И своя бащин дом огря.
участва в албуми: Левчета-кефчета (1999)
народна