Гледай видеото
Оригинален текст
Щом дойде вечер си тръгва малкият трамвай
и с глас далечен звъни на всяка спирка.
Пак идва пролет, блести усмивката на май.
Едно момиче до мен с уста си свирка.
И пак ме гледат нежно, както съм се спрял две очи,
и се усмихват в моя спомен избледнял - две очи,
но не за мен се свири краткият сигнал, то личи,
че то не може да ме чака.
Припев:
В моя шумен град има среща и за мен,
за мен ще има много срещи.
В тоя пъстър свят
още всичко е пред мен, пред мен.
Щом дойде вечер угасва пролетният ден,
и аз се връщам във мойта малка стая.
В десет без десет заспивам бързо уморен,
но някой свири, а откъде не зная.
Но ме пробужда нежно, както съм заспал две очи,
и ме пробужда твоя спомен избледнял. Две очи!
Но не за мен се свири краткият сигнал, то личи,
че то не може да ме чака.
Щом дойде вечер...
