Оригинален текст
Тогава бос по камъните скитах,
тогава всяко лято беше кратко.
Когато бяхме с мама все я питах:
"Кажи кога ще дойде татко"
А тя мълчеше с болка във очите
и скриваше се в своята забрадка.
С един въпрос посрещах сутрин дните:
"Кажи кога ще дойде татко"
Аз знаех, вече няма да се върне,
горчеше ми филията със сладко,
но питах пак, когато ме прегърне:
"Кажи кога ще дойде татко"
Отдавна вече майка ми я няма,
но пазя снимка в някаква тетрадка,
поглеждам я и пак я питам само:
"Кажи кога ще дойде татко"
Аз знаех, вече няма да се върне,
горчеше ми филията със сладко,
но питах пак, когато ме прегърне:
"Кажи кога ще дойде татко"
Кажи кога ще дойде татко
Кажи кога ще дойде татко.
