Оригинален текст
Може би иде от вечното време,
може да иде от днешните дни
тази и стана, и нова поема,
дето във мене звъни.
Може да тичам към синьото цвете,
може да падам във дните си аз.
Вечно при тебе ще бъда в сърцето
и ще те викам на глас.
Припев:
Далечен ден, птица в просторите литнала,
мой хубав ден, моя дълбока следа.
Слънце в очите ми, вятър в косите ми,
утринна ясна звезда.
Ти си щастливия зов на душата,
ти си сребристия изгревен час,
който се спуща отвъд планината
и от звездата над нас.
С който ще тичам към синьото цвете,
с който ще мина през дните си аз,
с който при тебе ще бъда в сърцето
и ще те викам на глас.
музика: Георги Костов
текст: Найден Андреев
аранжимент: Панайот Славчев
