Оригинален текст
и/ Силна са война задигна,
Богданчо абер получи /2/
да ми се Богдан приготви,
да тръга Богдан, да утивъ
на войнъ Богдан да върви.
и/ Богдан си багаж тъкмеше
и си на булка поръча,
поръча да са сбогува:
- Еленке, мила стопанке,
я слушай, миле, я слушай
какво ще, мила, поръчам,
хубово да го запомнеш -
ази на война отивъм,
и/ може би да ма хубият,
тебе сама оставам
със малко дете невръсно,
и/ със малко дете невръсно,
второто не е родено.
Аз жа та, мила, помола,
Еленке, мила стопанке,
кото са дете намери,
детето да ми покръстиш,
и/ детето да ми покръстиш,
на мойто име да сложиш,
името вкъще да остане.
Ако ма мене хубият,
името да ми наимат.
Това си Богдан изказа
и ми са Богдан сбогува.
и/ Потегле Богдан, заминъ
със още други другари.