Оригинален текст
Майка Димитру думаше:
- и/ Синко Димитре, Димитре,
и/ що седиш, мамо, що чакаш,
я влезни в тъмни яъри,
изведи конче ранено,
със бял го ориз назоби
и с червено вино окъпи,/2/
бистра ракия напои,
и/ па иди, мамо, па иди
по села и по градове,
себе си лика да дириш,
себе си лика-прилика,
на тебе, мамо, другара.
и/ Димитър майка послуша,
па си кончето хурави,
назоби го, натъкми,
па тръгна и ми отуде
по села и по градове.
Иди ми Димитър и търси,
не можи да му харесъ
и са надзаде повърна.
На пътя си той срещна
една ми млада девойка.
участва в албуми: Бисерни сълзи (2002)
народна