Гледай видеото
Оригинален текст
Куплет 1:
Сутрин рано
Първите слънчеви лъчи
Изгряват бавно
От твоите сънени очи
От първата усмивка
До последната сълза
Гоним се
Като деня и нощта ааа
Въвлечени сме в
безкраен кръговрат
и да бягаш, ти си
Целия ми свят
Чувстваме и виждаме
хиляда чужди неща,
но се завръщаме, щом
слънцето стане луна
Припев:
Отново ли си тъжна?
Недей да плачеш!
Нощта умира сама,
но пак се ражда денят.
Подай ръка отново,
да се прегърнем!
Нощта умира сама,
Но пак изгрява…
Куплет 2:
Слънцето над нас,
и чака ни да се събудим
рано пак у вас (Боян)
огрени и усмихнати,
с енергия да свършим
всички дребни, дневни неща
и да посрещнем
любовта у дома!
О, колко е хубаво,
щом има светлина,
носим я във себе си
и ни пази от вина.
О, как неописуемо
Е да сме тук сега
Ти си денят
Ти си нощта
и се сливаме
Припев:
Отново ли си тъжна?
Недей да плачеш!
Нощта умира сама,
но пак се ражда денят.
Подай ръка отново
да се прегърнем!
Нощта умира сама,
но ще посрещнем деня
Бридж:
Като нощ и ден сме аз и ти
Невъзможни сме сами, но заедно сме по-добри
Нощта не трябва вече да умира сама
Тя чака деня да си дойде вкъщи
Припев:
Отново ли си тъжна?
Недей да плачеш!
Нощта умира сама,
но пак се ражда денят.
Подай ръка отново
да се прегърнем!
Нощта умира сама,
но ще посрещнем деня
Заедно…О, о, о
Заедно…О, о, о
Заедно…О, о, о
Нощта умира сама,
Но пак се ражда денят!