Гледай видеото
Оригинален текст
Ти помниш ли онзи град
с безсънни нощи под небето?
Бе само наш този град,
в онези дни свидетел беше ни морето.
Ти ме направи добра
и ме научи да мечтая,
но като миг отлетя
завинаги и за малко без да зная.
Припев:
Жената може да прости,
но в нея винаги остава
онази рана да боли,
която ти дори да искаш, не забравяш.
Жената може без сълзи
да те обича и да страда.
Дори да трябва да пълзи,
за милостиня никога не пада.
Днес пак си тук, в този град,
завари ме сама и уморена.
И колко сив е моят свят
далеч от теб, ще мога ли да те приема?
Припев: ...