Гледай видеото
Оригинален текст
Заблеяло ми агънце,
в Тодорови кошари,
като му агне забля-
цяло му стадо разбля.
Тодор на агне продума,
агънце, байно, рогато,
защо ми жално заблея -
та ми стадото разблея.
Дал не ти трева зелена,
или ти зобта не стига-
агънце жално продума ,
байно льо бачо, Тодоре,
къде е моята майчица.
Тодор на агне продума,
агънце байно рогато-
таз сутрин рано в неделя,
дойдоха трима търговци,
шепа алтъни дадоха-
Рогуша на тях продадох.
Агънце жално продума,
помниш ли байно Тодоре,
когато Тунджа придойде,
синджир мостове събори,
твоето стадо шарено ,
отвъд реката остана.
Ти покрай бряга ходеше ,
жално си милно плачеше,
моята майка Рогуша ,
тя ти стадото приведе.
Помниш ли какво обеща,
каква ти беше думата,
рогата ша й позлатиш ,
краката ша й посребриш,
защо я, байно, продаде,
на тези върли касапи.
Тодор се жално нажали,
с медян си кавал засвири,
като с кавала свиреше,
сълзи му кавал обливат.
