Гледай видеото
Оригинален текст
Oбич и отрова, болка и сълзи, ревността захвърля в пропаст слабите души,
вярваш ли че утре ще го промениш? Ден след ден изтичат бавно, докато мълчиш.
Никога сама, но си самотна,
как не виждаш че отдавна я няма любовта?
Припев:
Между четири стени в тиха самота, на всичките ви общи спомени си заложница,
между после и преди, всичко е сега, тежи тъгата в очите ти, в навик се превърна любовта.
Струваше ти скъпо този стъклен свят които от лъжи се счупи и превърна в ада,
вярваш ли че утре ще го промениш? Ден след ден изтичат бавно, докато мълчиш.
Никога сама, но си самотна,
как не виждаш че отдавна я няма любовта?
Припев:
