Гледай видеото
Оригинален текст
Припев: /2x/
Остаряваме бавно (2)
неусетно почти
Много видимо аз (2),
по невидимо ти
Вече май наближавам 35,
а все още минавам за един млад поет.
Едно старо момиче почва в мен да личи,
със опънати нерви, с уморени очи.
Обяснима развръзка и естествен процес -
утре сутрин ще станат, синовете ни шест.
Тоз обелил коляно, оня пукнал глава.
питат, плачат, разпитват за това и това.
Припев:... /2x/
И ни връзват жестоко със желязно въже,
хищни малки момчета, страшни малки мъже.
Погледни ме, не гледай все към тях, все към тях,
Ах, отдавна забравих тази думичка, ах.
Остави ги самички, тази вечер поне.
Ние имаме още колене рамене.
Ние имаме още свита в нас на кълбо,
една зла упорита остаряла любов. (2)
Припев:... /2x/