От края до края

Бобо:
Трудно ще бъде вярвам отново в думите, те означават ли нещо въобще?
Категоричен да бъда го мога, рискувам да губя, но кой ще ме спре.
Любовта няма достойнство, но има адрес, също име.
И без да ни мине въобще, тя ще бъде там - смях или рев.
Съществува в пространството. Ще ми мине.

Припев:
Все някога, думите ще намеря.
Все някога, ще имам сили да карам направо от края до края.
Ще прозвучи истината такава каквато я зная.
Ще си призная, че ти си това за което мечтая.

Мирослава:
Тук съм. Слушам, какво имаш да ми кажеш.
Има смисъл, ако решил си да останеш.
Тръгвам, спирам, и ти също се мотаеш.
Може. Знаем, какво да си обещаем.

Бобо:
Затвори си очите, помечтай си на глас.
Свободният избор го имаме във всеки от нас.
В спор да не влизаме. Да тръгнем по път проходим.
Различни посоки избираме, но мостове нови градим.

Мирослава:
Не, не мога да ти обещая, колко дълго ще остана и дали ще се запаля.
Не, не искам с теб да си играя, но мога да ти гарантирам, че ще се забавя.
В себе си отглеждам самотата и очите си затварям без да стигна по-натам, натам.

Далечна пак си ставам, от любовта ти бягам.
Целувките забравям, ела ми припомни.
Любовта остава, дори след хиляди дни.

Бобо:
Когато е зима, взима и спомена от горещите ни дни.
Когато важни бяхме ние, другите притихнали.

Мирослава:
Защото ни има, има и вяра, някой ще се промени.
За да можем да останем, с теб до сетните си дни.

Припев:
Все някога, думите ще намеря.
Все някога, ще имам сили да карам направо от края до края.
Ще прозвучи истината такава каквато я зная.
Ще си призная, че ти си това за което мечтая.

Мирослава:
Тук съм. Слушам, какво имаш да ми кажеш.
Има смисъл, ако решил си да останеш.
Тръгвам, спирам, и ти също се мотаеш.
Може. Знаем, какво да си обещаем.