Гледай видеото
Оригинален текст
И днес страннико, ако излезеш на Ридо привечер и се заслушаш, още щом слънцето зайде и сенките на вековните мури на Рила се проточат дълги, ще чуеш самодиви как излизат от Искъро и се понасят с чудна песен, над мътните води, надолу към Черната тюрма на Самоков, стряскат в съня и хаджи Дамба, бея и дели Матея, после литват към Карагьол и танцуват с водния бивол, събирач на души, бясно профучават над замлъкналите чукове на самоковите, удрят се в паянтовите колиби на рударите, раздухват пепелищата на въглищарите и се спират чак пред портите на Рилския манастир, да послушат клепалото на монасите. Манастирът се събужда спокоен, оварди го от кърджалията Ибрахим Лека, войводата Христо Чакъра, та за него, забравеният, пеят тази песен самодивите всяка нощ над неговото царство.
Искъро съне, огин зе Рила,
от ангария пуста и тежка /2
Народ проплака, самокови тракат,
че Цариград железо си сака,
народ проплака, самокови тракат,
железо вади душа българска.
Налютил се е Чакър войвода,
Чакър войвода- змей горянин /2
не било змея, леле змей горянин,
а най си бил е първи комита,
не било змея, леле змей горянин,
а най си бил е Ристо Чакъра.
Пукна с пищова, Ристо Чакъра
над самоковска земя, българска /2
„Кой българин е, с мене да дойде,
с мене да дойде феса да свали,
я че го учим сабя да връти,
нишан да мери върли душмани“.
Видеото е добавено от Yosif_Chomaganski
народна