Оригинален текст
Ах, мерак мамо мари пак мерак,
кой са без мерак, мамо ожени.
Кой са без мерак, мамо ожени,
кой не знай мамо, що е либене.
Либе ми беше, мамо сиромах,
мен ми са струва, мамо богаташ.
Къщи му бяха, мамо, колиби,
мен ми са струват, мамо, палати.
Либе ми беше мамо дюлгерин,
мина са времи стана майстурин.
Сега си, мамо, друга залюби,
че е по-млада и по-хубава.
Ах, мерак, мамо мари, пак мерак,
тоз мерак, мамо, ша ма изгори.
Той ни ще мамо, пък аз го любя,
мерака, мамо, гори изгаря.