Гледай видеото
Оригинален текст
Ти беше!
Слънцето беше на лицето ти.
Сякаш някой бе издълбал
името ти на гърдите ми
откъдето и да мина виждам те
и навеждам глава
толкова синя е днес сутринта
И май едва сега разбирам
колко много неща са по-силни от мен
наистина, сега разбирам,
че и нощта също е част от целия ден
И най-трудно е да кажеш нещо хубаво,
когато ти самият се чувстваш зле,
а най-лесно е да се откажеш, когато
има само зима, а ти искаш лято
Наоколо е пълно с усмивки,
но само когато и ти се усмихваш,
можеш и да забравиш да виждаш,
но ще си сам сред много слепци
Не плачи,
времето мъката ти ще заличи
Ще полети хвърчилото ти
и ще изгори от слънчевите лъчи на мечтите
Очите ти са телескоп, през който виждам в космоса
и се чувствам щастлив
Само ти ме допускаш изцяло във себе си
Непотребен се чувствам вече за всичко останало
сякаш остана някак назад
чувствам се правилно, идвам да дам благодат
на един непознат свят