Оригинален текст
Към края на лятото
най-накрая излизам от блатото,
по следите си пускам потеря -
себе си искам пак да намеря
Изгубих се някъде
и въобще не помня къде,
но съм сигурен че музиката
пак там ще ме отведе
Вярвам и
и я оставям да ме носи
на гребена на вълната,
без да задавам излишни въпроси
Дори да е малко,
стига ми това, което имам
Не ми пука къде съм,
важното е накъде отивам
А там знам, няма да съм сам
Усмивката е най-ценното, което имам
A там знам, няма да съм сам
Усмивката е всичко, което мога да ти дам
После ти отиваш някъде,
аз пък - другаде
На сбогуване ще си кажем
"Айде, лек път и ще се чуваме.."
Страдаме, но не се преструваме,
падаме, но не се предаваме
Вече не помня от колко години
и откъде се познаваме
И докато сме тук,
ще бъдем опора един на друг
и ще се борим с мисъл и звук
за да творим неповторимото
изглежда невъзможно понякога,
но всичко се нарежда,
докато следвам нишката от прежда