Оригинален текст
Моля те, кажи ми брат,
защо сме такива?
Защо се убиваме,
вместо да се обичаме
От какво се боим?
И защо целим,
когато нас ни боли
и другите до нас да нараним
А защо не сме заедно,
като едно цяло,
а се стремим да се делим,
за да сме различни и да победим
А ти всъщност знаеш ли чувството на свободата,
чуваш ли още гласа на душата си,
някъде там, далече..?
Или е избледнял, като снимката на любовта,
която изгуби
Преди много лета и тя отлетя,
както и всички други
Спри за миг и се опитай да усетиш съвършенството,
великата хармония в която плува пространството,
безкрайната мелодия, с която общува природата,
а хората
продължават да я унищожават
не разбират ли
че не себе си убиват,
а децата си
избират лицата си
сменят имената си
дирят съдбата си
между остатъци
от минало човешко великолепие
и бъдещи грешки и недостатъци
на това общество - оксиморон,
е символ статуя на свободата
на входа на Вавилон,
и шаблон за морал е това да си крал
и да си над всички други