Оригинален текст
Метроном със темпото на изгрева и залеза,
отмерва всяка нота от изпълнението на живота ми
Заключен между прилива и отлива,
отмива всеки мой дъх със своите вълни
А всеки тон е поклон към отминалото бъдеще,
всеки сезон е във синхрон
със хармонията на космическа симфония,
лирическа творба, с магическа мелодия
Водите и в мен се разтварят,
лъчите и във мен изгарят
и пеят устните и нежно,
и се смеят под небе безбрежно
Очите и тръпнат в очакване,
обича да се гони с вятъра на разсъмване
да плува гола в пълнолуние,
гърдите и да галят вълните непринудено
Да се усмихва в унисон със слънцето
за да усети всичко със сърцето си,
а когато музиката свърши, да заспи
А когато се събуди,
тя обича да се губи
във въображението ми,
под формата на думи
Да се отдаде изцяло, защото е вечност
"Всичко е толкова просто всъщност..", става и смешно
"Ние сме два свята, които се срещат!"
Пита ме могат ли другите също да ме усещат
Кимвам несигурно..
"Това вече няма значение", казвам и
"Бъди до мен, когато имам нужда от теб
и аз ще бъда твоят дом,
а дотогава просто остани.."