Оригинален текст
текст: Николай Балабанов
Може би от век дори
аз търся всяка нощ!
Може би за миг
те докоснах с ръка...
Тиха надежда в мен
събуди, вярвай ми!
За мъничко любов
аз пребродих света...
Там сред звезди
с вълшебна светлина
сам под нощта без глас
рисувам твоят лик...
Умира бавно, с болка съня!
Зората с вик долетя...
Не, аз не мога да стигна с ръка
ликът ти бягащ в нощта!
Някой над тебе бди,
с твоята болка плаче,
вятърът носи пак сълзи...