Гледай видеото
Оригинален текст
Захари Иванов, вокал: Стоян Михалев
Все по-често те виждам насън,
все по-рядко наяве.
Все по-малка си ти
под забрадката скрита!
Ала хубава беше за мен
и красива оставаш.
Само прагът е в прах
и провисват вратите...
Все по-често се блъскам в стени
и на сън и на живо.
Но изкача ли хълм -
твоето име му давам!
Беше пъстър денят,
яркостта му сега е горчива!
Мойта сянка мечтае
за ласка на здравец...
Пр. :
Все по-често съм стар,
все по-рядко живея немирно,
но поискаш ли ти -
пак ще стана хлапака като утро щастлив!
Само вечна бъди,
вечна бъди - не умирай!
Ще се върна завинаги -
само ме чакай!!!