Гледай видеото
Оригинален текст
Не помня колко нощи будех се до тебе
и знаех, че съм бил благословен.
Не помня колко дни бяха озарени,
на твоята усмивка в плен.
Но тази страница обърнахме без време,
студени погледи делим сега.
Във твойте думи, явно последни,
ти криеше тъга.
Припев:
Но как да стопим леда?
Хладна тишина пада помежду ни.
И как да стопим леда?
Навярно любовта снежинка е в дланта ми.
Изгубвам себе си, изгубвам се до тебе
в мълчание и нежна празнота.
Усещам, че сега гневът е непотребен,
когато свършва любовта.
Във наште думи, явно последни,
изгаряхме мечта.
Припев:
Но как да стопим леда?
Хладна тишина пада помежду ни.
И как да стопим леда?
Навярно любовта снежинка е в дланта ми.
За кой ли път между нас градим стена...
За кой ли път между нас замръзва сама любовта?
Припев:
Но как да стопим леда?
Хладна тишина пада помежду ни. /2/
И как да стопим леда?
Навярно любовта снежинка е в дланта ми.
текст: Пепи Писарски, 2016
Видеото е добавено от Bugsy