Оригинален текст
Повей, повей, вятро, и, ъ,
вятро долненино, и-и-и,
вятро долненино,
вятро горненино,
та ми гласе развяй,
гласе дур до гласе,
да ме мама чуе
на коя съм връя,
на голяма нива,
нива чорбаджиска,
на широка поста,
на дълга престава.
Че си мама мисли,
дали поста режа,
или края обирам,
или среда бия.
Нито поста ряжа,
ями болна лежа
под глога, до слога,
чер арапин ме варди,
с кърпа сянка прави,
с брада ми вода дава
и си Бога моли:
"Оздрави, Боже, Рада,
да се двама вземем!"
Рада Бога моли:
"Йумори ме, Боже мой,
чер арапен мразя
в пътя да го срещна,
камо да го вода!"