Оригинален текст
Върти ни животът под жаркото слънце
И трием нозе под горещия камък.
А щом вечерта под небето се спусне,
Ще взема тромпета и ще седна на прага.
Трябва да свиря, трябва да срутя тишината,
Само викът ще остане.
Искам да гръмне горещият вятър
И до край да отвори вратите
Искам да тръгне отново земята
Сред кръстоносния марш на щурците.
Искам бодливата тел пред дома ми
С моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави на глух
Да възвърне слуха си.
Искам отново при нас да се върне
Панаирът, праха да издуха
Искам от смях да умре и от гъдел
Онзи, който умира от скука.
Искам над мъртвите като над стража
До сутрин да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
Че има време да спите.
Искам да върже своите пръсти крадеца,
Сърце да си купи палача.
Искам да капне от моите сълзи
В окото, което ръждясва.
Трябва да свиря в глухата вечер
Докато ме чуят…
гласът на сто тромпета далечни
И на някой архангел невидим