Оригинален текст
Текст: Янчо Бреков - Бръснаря
Непревземаеми лабиринти,
невиждани до днес прозрачни светове,
мечти, фантазии хиляди разбити
и малки, огледални спящи градове...
Аз виждам ужас, но в пурпур добродушен,
а моето сърце в паяжини спи
и моста днес по който аз вървя е прашен,
а някой някога тук вършил е злини...
Припев:
Символ на забравата,
не гарантиращ славата -
пътят райски е пред мен
и аз ще продължа зашеметен!
Пътят изглежда безкрайно дълъг,
но аз вървя напред и пак вървя...
И сигурен съм, че сърцето ми е твърдо -
готово да разбие със замах скръбта....
И там накрая избавлението виждам,
и черното с розово ще заменя,
но как като крилата ми отрязват, вижте
и черното надвисва и над мен сега....