Гледай видеото
Оригинален текст
Текст: Янчо Бреков - Бръснаря
Ти сега стоиш пред мен,
аз взирам се дълбоко в тебе...
Малка си като на длан,
като на географска карта...
Ръце протягам да те пипна,
но разбирам - далеч си ти...
Как желая, как го искам -
да съм на теб за миг дори...
Припев:
И вечно моето сърце,
ще бъде роб на таз земя...
И винаги ще съм дете
и вечно ще ме лей скръбта...
Живея във фалшив покой,
с вяра в изкривени чувства,
но дразнещ вечният застой -
създава в мене дребни буйства...
И някъде във дълбините,
на мистериозното небе
живеел в прашлясал въздух
човек с надежда във сърце...
Повдигал бавно той главата
и срещал с погледа света,
за който вечно той копнял е -
за въздух и за свобода....
Очите носталгично
от гледката отпили...
Сърцето затуптяло,
устата промълвила:
"И вечно моето сърце,
ще бъде роб на таз земя...
И винаги ще съм дете
и вечно ще ме лей скръбта...
Живея във фалшив покой,
с вяра в изкривени чувства,
но дразнещ вечният застой -
създава в мене дребни буйства..."!!!