Оригинален текст
Под моста бледо сгърчен,
между огън и разврат.
Не един живот започна,
не един се спря разлят...
Земята - пот студена,
дърветата - строшени ребра.
Тъмнината - приятел безличник,
Луната - свидетел на тази мръсна игра...
Припев:
Защо простря душа на паважа,
не забравяй да живееш...
Ти трябва да гориш -
за какво ли още да тлееш...
Един нов дом, едно ново сърце,
една нова съдба, едно ново небе...
Студ и мрак, разпятие на чувства,
топлина събираш от казаните в нощта.
Сам обречен да гориш на бавен огън,
С двата крака в пъкъла е твоята душа!
Некрологът подава се от джоба ти,
лицето ти - брадясало, разбито но добро.
Копнежите лишени са от спомени,
но бедност и амбиции са сляти във едно...