Оригинален текст
Светлината безвъзмездно
се прокрадва в стона крех,
изгорял от страст и нежност -
нещо свято ти отнех.
Избликнал пламък, плътска страст
с любов и жлъчност без поврат.
Странник пустош да превзема,
тръгнал съм - но не назад!!!
Изгубих ли те днес в покоя,
че ревност тъй ме заслепи?! !
А друг тъй щеше ли да стори
и щеше ли да отмъсти???
Аз тръгнах, пропастта прескочих
и май че стигнах до целта!
Утробата тъй дълго кърмих
и май роди се любовта.
И вечно кътах я в хербарий
и вечно пазех я във мен.
И сърце ти - крайна спирка,
бях към него устремен!
Припев:
А пробиваха ме с поглед
твоите орлови очи!
И духът на този облак
там в душа ми ще горчи!
Поглед пръв те тъй излъга,
този облак прикова
като камък между двама ни,
братството ни разлюля... .
Но простреляй във сърце си
този облак, тази власт!
Инак с воля ще разбия
таз заплаха - черна страст!
Че със воля се разбива
и най-твърдата стена!
И ще бъдеш моя вечно -
и в отвъдната страна!!!